Основи на аудио-визуалната стимулация на мозъка

С тази статия бихме искали да представим един все още относително непознат в нашата страна , но въпреки това много ефективен метод за индуциране на различни ментални и емоционални състояния на съзнанието. Принципът в основата си е много прост и се базира на стимулацията на централната нервна система със светлинни и звукови сигнали. Системите за аудио - визуална стимулация , увличане на мозъчните вълни или популярно познати на Запад като Майнд Машини имат множество приложения :

► Ментален фитнес и тренировка :
           » Подобряване на концентрацията , възприятията , паметта
           » Увеличаване кръвоснабдяването на мозъка
           » Преодоляване на умора и хронична умора 

► Релаксация , възстановяване и управление на стреса :
           » Деактивация и възстановяване след тежък ден
           » Привеждане в състояние на дълбока психо-физическа релаксация
           » Повишаване издръжливостта на стрес

► Медитация , ментален тренинг , транс и само-хипноза :     
           » Постигане на медитативни и трансоподобни състояния
           »  Хипнагогични образи и пътешествия във фантазията и въображението. Хипнагогичните образи или картини се
               появяват при преминаването ни от будно състояние към заспиване.
           » Насърчаване на креативността и генерирането на идеи
           » Употреба на хипнагогичните състояния на съзнанието за ефективни самовнушения и авто-хипноза

► Сън
           » Преодоляване на безсънието и проблемите със съня
           » Насърчаване постигането на здрав и възстановителен дълбок сън

► Подкрепа на терапията при :
           » Стрес , депресия и тревожни разстройства
           » Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание
           » Симптоми на старческа деменция
           » Хронични болки ( особено Фибромиалгия )
           » Високо кръвно налягане
           » Проблеми със съня
           » Определени травматични увреждания на мозъка и загуба на двигателни ( моторни ) функции
           » При възстановяване от зависимости и прекомерна употреба на болкоуспокояващи лекарства
           » Посттравматични стресови разстройства
           » Главоболие и мигрени
           » Разстройства от аутистичния спектър
           » Психосоматични разстройства , обусловени от стрес

След описанията на употребата на майнд машините човек определено може да се учуди и усъмни как въобще е възможно едно единствено устройство да предлага такова разнообразие от приложения и да бъде ефикасно и ефективно. "Тайната" се крие просто в различните честотни диапазони , които могат да се употребяват в контекста на аудио-визуалната стимулация на мозъка. За разбирането на аудио-визуалната стимулация от пъростепенно значение е наличието на един минимум от основни познания относно функционирането на мозъка със специално внимание върху електромагнитните вълни , излъчвани от мозъка :

Електромагнитната мозъчна активност и нейното представяне в електроенцефалограмата ( ЕЕГ )

Основни съставни елементи на човешкия мозък са невроните ( нервни клетки ) и глиалните клетки.
Броят на невроните е приблизително 10¹¹ ( 100 милиарда ) . Невроните притежават свойствата възбудимост и проводимост на нервни импулси. Невроните имат специфични структурни и функционални елементи за приемане , преработване , провеждане и предаване на сигнали. Невронът се свързва с други неврони чрез контактни структури , наречени синапси. Броят на синапсите е още по-голям – около 10¹³*10 ( сто хиляди милиарда ) , защото върху един неврон има множество синапси. За някои неврони броят на синапсите , чрез които получават информация може да бъде 10 000 и повече.

Например неврони в структури на малкия мозък , които регулират координацията на движенията , могат да имат до 100 000 синапса. Основни части на неврона са тяло , в което се намира клетъчното ядро , къси израстъци - дендрити и един дълъг израстък – аксон. Аксонът завършва с множество аксонни окончания и е специализиран за провеждане на потенциалите на действие от тялото на неврона до други неврони или инервирани клекти – мускулни или жлезисти. Върху дендритите завършват крайните разклонения на аксоните на други неврони. Дендритите са множествени и разклонени , с което се създава голяма повърхност за възприемане на сигнали от други неврони. На практика дендритите са „свързващата мрежа от електрически кабели” на мозъка. Дендритите се формират при мисловните процеси , стимулация от околната среда , процесите на учене и житейските опитности ( академично и в хода на живота ). Приблизително се оценява , че образован възрастен ще развие средно 1 трилион дендрити в мозъка си , чиято дължина стига близо 100 000 мили !

Глиалните клетки заемат половината от обема на мозъка . Има няколко вида глиални клетки , които според вида си изпълняват опорна функция ( създават и поддържат структурите , в които се намират невроните ) , защитна функция , участват в процесите на обмяна на веществата, образуват миелиновата обвивка около аксоните ( миелиновата обвивка ускорява провеждането на нервните импулси ) и участват в синаптичното предаване в границите на централната нервна система. Глиалните клетки не притежават свойството възбудимост.

Комуникацията или предаването на нервните импулси между невроните и между тях и мускулните клетки е електро-химичен процес , в който участват химически вещества – „посланици” , наречени невротрансмитери или невромедиатори , които се съхраняват в малки мехурчета в окончанията на аксона. На един типичен неврон му е необходимо време от само 1 мили секунда ( 1/1000 от 1 секунда ) , за да отговори на даден стимул , но когато милиони неврони се разреждат електрически в унисон , те създават „ буйни” електрически заряди или електромагнитно поле. Тези заряди създават ритми , наречени „ мозъчни вълни” . Тези ритми могат да се наблюдават чрез електроенцефалографи ( ЕЕГ ) .

ЕЕГ инструментите , с които разполага всеки неврологичен кабинет , записват и измерват електрическата активност на голямо количество неврони , работещи в унисон. Тези ритми или мозъчни вълни се групират в 4 общи категории , съобразно честотата на излъчваното и измерено електромагнитно поле : Бета , Алфа , Тета и Делта. Всяка от тези категории представя специфичен тип активност на мозъчната кора и съответстващото състояние на съзнанието като будност /насочено внимание , успокоение и релаксация , сънуване със сънища и дълбок сън без сънища. Различни категории мозъчни вълни / честоти могат да възникват едновременно в различни региони на мозъка и така моделите на мозъчните вълни се менят постоянно , но винаги определени мозъчни честоти и съответните състояния на съзнанието доминират съобразно класификацията по-долу :

Също така се говори и за Гама мозъчни вълни с честота над 30 Hz ( по-точно в изследванията се отбелязват честотите от 40 Hz , но за тяхната роля и съответните състояния на съзнанието все още няма достатъчно разбиране ) . Известно е , че хора с дългогодишен опит в медитацията произвеждат гама вълни с честота от 40 Hz . Класифицирането на мозъчните вълни постоянно се развива тъй като учените откриват нови закономерности във функционирането на мозъка и различните състояния на съзнанието. Например основните категории мозъчни вълни имат различни подкатегории.

Здравият мозък изпълнява множество важни функции едновременно , произвеждайки най-разнообразни честоти на мозъчните вълни , съответстващи на тези функции. При днешния стресиращ начин на живот в индустриализираните общества мозъците ни произвеждат прекалено много активност в диапазона на бета честотите. За да балансират това , много хора активно търсят завръщане към алфа активност на мозъка чрез мирен и релаксиращ начин на съществуване. Когато увеличаваме алфа или тета дейността на мозъка чрез конструктивни процеси като медитация , продължителни аеробни упражнения , биофидбек тренинг или аудио-визулано увличане на мозъчните вълни , ние преминаваме към променено състояние на съзнанието или „ алфа преживяване” . Важно е да се научим да произвеждаме алфа активност на мозъка ежедневно чрез медитация или аудио-визулано увличане на мозъчните вълни.

Въпреки това много хора намират за по-лесно да увеличават алфа активността на мозъците си чрез потенциално деструктивни процеси като употреба на алкохол , наркотици , опиати , за да достигнат до това състояние на съзнанието.
Също така постоянни , неконтролируеми и анормално високи количества мозъчна активност в по-ниския алфа и тета обхват на мозъчните вълни е свързан с преумора или болест , които често кореспондират с прегаряне , безсъние , фибромиалгия , депресия , разстройства на вниманието , предменструален синдром и синдром на хроничната умора.
Най- важният аспект , свързващ мозъчните вълни със здравето , е способността да влизаме и излизаме в дадено състояние на съзнанието (и съответната честота на електрическата активност на мозъка ) според изискванията на моментната ситуация.

Когато сме „залепнали” за определено състояние на съзнанието независимо дали от прекомерно фокусиране върху разрушителни мисли поради лошо преживяване или от маниакално обсебваща тема за нас , честотата на мозъчните вълни ( мозъчната активност ) също може да „ замръзне” на дадено ниво със съответните ни мисли/чувства. От друга страна , прекомерното ни постоянно задържане в деструктивни мисли и състояние на съзнанието ( като при депресия , синдром на дефицит на внимание , фирбромиалгия , синдром на хроничната умора и други) , може да е свързано / обусловено от дисбалансиране на мозъчните вълни ( например много депресирани пациенти се самообвиняват за това си състоние и го обясняват с липсата си на воля / силен дух , но голяма част от тях имат още от раждането си анормално забавяне на електрическата активност на мозъка в предния ляв дял на мозъка).

Независимо от причината ригидността ( сковаността или невъзможността гъвкаво да влизаме / излизаме от съответното състояние на съзнанието ) става основния проблем. След време това постоянно „залепване /задържане” в дадено състояние на мозъчните вълни става новата „равновесна” точка на фунциониране на организма , което прави изключително трудно завръщането към истинското равновесие и нормалното функциониране. Често в такова състояние се изпитва екстремна умствена „мъгла” . В такива случаи често се използват лекарства , неврофидбек или аудио-визуално увличане на мозъчните вълни , за да се увеличи бета активността на мозъка и да се намали активността в ниския алфа диапазон на мозъчните вълни.

Следните графики са предназначени за улесняване разбирането на мозъчните вълни и тяхното графично представяне / изобразяване.
 

	Дисплей на Осцилоскоп:   Показва формите на мозъчните вълни ( мозъчната активност ) като цяло за даден период от време.
	3D представяне :   Позволява спектрален анализ на мозъчните вълни и измерване за определен период от време.
	Представяне тип " Огледало на Ума " ( Mind Mirror )     Показва моментна снимка на мозъчната активност в определено време или за определен период от      време и представя усреднената мозъчна активност в определени стойности на честотите.

Крайният мозък е най-добре развитата част на главния мозък на човека и състявлява около 80% от теглото му. Съставен е от 2 големи полукълба (хемисфери ) , свързани помежду си с мазолестото тяло ( Corpus Callosum ) . Повърхността на хемисферите е изградена от сиво мозъчно вещество – мозъчна кора , с дебелина от 2 до 6 мм. Кората е седалище на висшата нервна дейност на човека . Поради кръстосване на проводните пътища лявото полукълбо контролира функциите в дясната част на тялото , а дясното полукълбо е отговорно за фунциите в лявата част на тялото. Мазолестото тяло свързва процесите между двете полукълба.

По-старите изследвания показват отчетливи разлики във функциите на двете хемисфери докато съвременните изследвания стигат до заключения , че взаимоотношенията между двете полукълба при осъществяване на дадена функция са по-комплексни. Въпреки това все още е ясно , че всяко полукълбо отговаря за различни функции.
Лявото полукълбо , чиито функции изключително силно се насърчават и фаворизират от културата в индустриализираните държави , е като цяло по-обективно и конкретно насочено , разделя и анализира , по-рационално отколкото емоционално , поддържа силно и позитивно чувство за азовост ( отделност / индивидуалност ). Лявото полукълбо управлява вербалното изразяване и разбиране , говора , четенето , писането и последователна или серийна обработка на информацията , което включва задачи като разбиране на граматиката , извършване на аритметични действия , набиране на текст на компютърна клавиатура , отбелязване на точки при игра – всички от които стават възможни чрез използването на стесняване и конкретизиране на вниманието.

Дясното полукълбо на мозъка , което обикновено е недоминантно , е отговорно за емоциите , възприемането на лицевите изражения , координира пеенето , разбира музиката , чете езика на тялото и ни дава осъзнаване за него , изпълнява визуално – пространствени задачи като хвърляне / хващане на топка или каране на колело / мотоциклет. Дясното полукълбо подпомага прозренията и интуитивния начин на разсъждаване както и потапянето в преживяването на три- измерното пространство и три-измерни пространствени взаимовръзки. Дясното полукълбо схваща „голямата картина” и контекста буквално и метафорично като вижда много неща по-скоро едновременно , отколкото последователно. Това се нарича паралелно обработване на информацията. При него , например , се възприема цялото лице наведнъж вместо последователно възприемане на индивидуалните черти една след друга. Емпатията ,творчеството , интуицията , прозрението и разпознаването на познати лица са функции на дясната хемисфера.

Ако сте горски лесничей например , лявата хемисфера ще оценява / изследва отделните дървета и животни за дефекти и проблеми , докато дясната хемисфера ще ви даде много по-широка гледна точка : здравето на животните и дърветата ще бъде разглеждано като част от по-обширна система , а не като отделени , несвързани части. Дясната хемисфера гледа на гората като на цялостна единица или обединение. Някои хора са добри в детайлите , други са по-добри във виждането на цялата картина ( „голямата картина”) . Здравият мозък може да превключва от функциониране в лява хемисфера към доминантно фунциониране с дясна хемисфера , когато това е необходимо. Хората , които са практикували медитация дълги години , често стават умели майстори в превключването на доминиращата хемисфера. Те са тренирали себе си да произвеждат синхронизирани ( в двете полукълба ) алфа вълни с голяма амплитуда.
Ние всички имаме доминантна хемисфера точно както имаме доминираща лява или дясна ръка.

Хората с доминираща дясна хемисфера имат склонност към творчество с по-широко , разпръснато – потопено внимание , което схваща „голямата картина” или контекста. Този тип хора са по-малко загрижени за детайли като време , крайни срокове или балансиране на разходите си. Художници , изпълнители от изкуствата и тези , които работят с въображението и изобретяването са предразположени към доминиране на дясната хемисфера. Хората с доминираща лява хемисфера са обикновено с по-тесен и конкретен фокус на вниманието , с ригидни ( негъвкави ) , целенасочени нагласи.

Повечето от хората днес живеят в общества , създадени от лявата хемисфера – две трети от населението са с доминиращо ляво полукълбо. Много професии , работни позиции и повечето мъже насърчават и поощряват фунциониране чрез лявата хемисфера. Нашата култура – такава каквато е въплътена в нашите училища , работни места , фирми , корпорации , правителство , армия , е предразположена и насочена към доминация на фунциите на лявото полукълбо. Тези институции се интересуват от писмения език , времето , крайните срокове , серийната обработка на информацията , конкретни обекти и отправен навън конкретен ( стеснен ) фокус на вниманието. Тези организации възнаграждават хора с доминираща лява хемисфера и изолират , омаловажават и пренебрегват тези с доминираща дясна хемисфера. Резултатът е общества , които са постигнали или се стремят към материално богатство , но са обеднели и изтощени в много важни други измерения.

На ниво отделен индивид проблеми възникват , когато няма ясен „победител” в съревнованието за доминиране между лява и дясна хемисфера. За да фунционира на върха на възможностите си , човешкото съзнание трябва да може да съчетава фунциите за управление на вниманието на лявата и дясната хемисфери. Стесненият и конкретен фокус на вниманието е от компетенциите на лявата хемисфера , докато разпръснатият – потопен фокус на вниманието е силна страна на дясната хемисфера. Отворен фокус на вниманието се нарича оптималното съчетаване на функциите за управление на вниманието на лявата и дясната хемисфера. Това е състояние , което не клони в повече нито към лявата , нито към дясната хемисфера , а всички стилове на внимание в него присъстват повече или по-малко поравно. Само сихронизираното взаимодействие между двете хемисфери на мозъка създава условия за подобряване на умственото функциониране и изграждане на нов интелектуален потенциал. При тази синхронизация на дясната хемисфера се позволява да обработва и поема много информация едновременно в паралелния и стил на работа , докато лявата хемисфера структурира , анализира , селектира и комбинира богатата информация от дясната хемисфера , за да развие всеобхватно виждане за фактите.

Обичайно , хемисферите на мозъка ни са в асинхронно състояние – електромагнитните мозъчни вълни в лявата и дясната хемисфера се различават по честота , амплитуда , фаза и кохерентност. Един от големите въпроси при изучаването на мозъка е свързващия въпрос : как мозъкът обединява различните си зони , за да създаде едно съзнателно състояние , което съдържа много възприятия едновременно ? Синхронността е ключа , а тя се осъществява с помощта и посредничеството на вниманието. Научаването на поддържане на отворен фокус на вниманието генерира синхронизирани ( които са във фаза една с друга – издигат се и се спускат в синхрон) алфа вълни в главните дялове на мозъка – това извежда физиологията ни от състояние на фунциониране при стрес и позволява флуидна комуникация между различните зони на мозъка като подобрява менталното фунциониране естествено и без усилия.

Комплексната , грижливо организирана времево функция на мозъка е била сравнявана със симфоничен оркестър. Но мозък , който работи само в стеснен и конкретен фокус на вниманието е като оркестър , който се опитва да свири само по текст и непълна или липсваща партитура – музиката не звучи както би трябвало . Напълно гъвкавият стил на внимание осигурява състояние на пълна свързаност между всички дялове на мозъка , възстановява хармоничните връзки между тях и създава „симфония” от съзнателно преживяване. Това състояние има последици върху всичко , което правим – особено начина , по който учим ( не само академично ) и нормализира физиологията ни , която доста често фунционира постоянно в режим на хроничен стрес .

Както вече споменах в индустриалните общества баланса на стиловете на внимание като цяло клони и е предразположен в услуга на лявата хемисфера с нейното серийно ( последователно и неедновременно ) обработване на информацията и стеснен – конкретен фокус на внимание. В реалността на нашите материално ориентирани общества стесненият – конкретен фокус на вниманието е „ разменната монета” и ние рядко поставяме под въпрос този стил на внимание. Еволюцията е снабдила хората с този стеснен сноп ( лъч ) от внимание , за да могат да отговарят ( реагират ) за кратко време на екстремни или важни външни ситуации. Няма нищо присъщо грешно на този стил на управление на вниманието – на практика една от причините , поради която се прекалява с употребата на стесния – конкретен фокус на вниманието е точно поради това , че той е толкова полезен / резултатен и ни позволява за кратко време да изпълним много. Това , което е погрешно , е нашата почти пълна зависимост от него и нашето пристрастяване към него. Защо ?

Стесненият – конкретен фокус на вниманието е режим на внимание за спешни ситуации , който бързо и значително увеличава честотата на електрическата активност на мозъка и усилва други аспекти на физиологичната възбуда – такива като честота на сърдечната дейност и ритъм на дишането , които директно влияят на нашите възприятия , емоции и поведение. Това многократно е било показвано и измервано чрез биофидбек електронни инструменти. Докато стесненият – конкретен фокус на вниманието ни позволява да извършваме някои задачи много добре , той е в същото време физиологично и психически скъп или енергоизтощаващ , защото хроничната му употреба води до акумулиране на стрес. Отнема се голямо количество енергия , за да се поддържа постоянно този режим на внимание , въпреки че ние обикновено не осъзнаваме това. При стеснения-конкретен фокус на вниманието е присъщо централната нервна система да е нестабилна и по-високо реактивна , отколкото при други стилове на внимание.

Хроничното ни пребиваване в стеснения – конкретен фокус на внимание може да се оприличи на каране на спортен автомобил само на една от скоростите му с крак постоянно върху педала на газта. Ясно е , че при постоянно поддържане на такъв стил на каране ние ще нанесем повреди върху двигателя , трансмисията и други части на автомобила. Дисбаланса от прекалената и хронична употреба на стеснения – конкретен фокус на вниманието и лявата хемисфера може да се коригира чрез употребата на различни методи – медитация , неврофидбек тренинг , аудио – визуално увличане на мозъчните вълни , специални упражнения за вниманието , включващи осъзнаване на пространството , обема и други стимули , които активират дясната хемисфера и насърчават състоянието на синхронизация между лявото и дясното полукълбо на мозъка.

Асинхронни Хемисфери	Синхронизация на Хемисферите

С тази подготвителна информация сега може да преминем към разглеждането на аудио – визуалната стимулация и увличане на мозъчните вълни :
 

История на Визуалната Стимулация

От откриването на огъня човечеството познава хипнотизиращия , успокояващ и променящ състоянието на съзнанието ефект на трептящата светлина. Трепкащите пламъци , а не топлината на огъня , увличат съзнанието ни към релаксирано и замечтано състояние . Древни и съвременни учени са изучавали този феномен. Още 200 години преди Христос древногръцкият философ и учен Птолемей прави първия документиран експеримент с визуална стимулация. При въртене на колело със спици към слънцето той забелязал очевидната неподвижност на спиците над определена скорост. Птолемей отбелязва също, че трепкащата светлина предизвиква появата на цветове и светлинни форми пред очите му , придружени от чувство на замайване и еуфория.

В края на 19 век френският психолог Пиер Жане отбелязва редуциране на истерията и увеличаване на релаксацията на истерични пациенти , когато той излагал пациентите на трептяща светлина , създадена от въртящо се стробоскопично колело , осветено отзад чрез фенер. Пациентите се взирали във въртящото се колело при терапевтичната процедура. Това е и първото познато клинично приложение на визуалното увличане на мозъчните вълни за терапевтични цели.

През 1929 г. с изобретяването на усилвателите с вакуумни радиолампи , Ханс Бергер , немски психиатър , започва да публикува странни изображения , състоящи се единствено от вълнообразни линии , показващи електрическата активност на мозъка. Напрежението на тези сигнали варирало от 50 до 100 микро волта при честота близо 10 цикъла в секунда ( Hz ) . Този честотен диапазон на мозъчните вълни бил наречен ритъм на Бергер ( по-късно наименован алфа ритъм ). Сигналите се появявали , когато изследваното лице почивало със затворени очи и изчезвали при отворени очи или при извършване на задача , която изисквала тясно насочено внимание. Колегите на Бергер не се интересували от експериментите му и никой от тях не взимал на сериозно малките вълнообразни линии. Дълги години след експериментите на Бергер никой не се замислял дори да ги повтори.

През 40 и 50-те години на 20 век Уолтър Грей експериментира с електронен стробоскоп , излъчващ трептяща светлина като същевременно измервал промяната в мозъчните вълни с ЕЕГ апарати. Грей изследвал хиляди подопитни лица. Със затворени очи те били излагани на ритмично трептяща светлина с честота между 10 и 20 проблясъка в секунда. Грей се изненадва от откритието , че цялата мозъчна кора променя мозъчните си вълни ( а не само стимулираните зони на мозъка ) , така че се адаптира към съответната стимулационна честота от стробоскопа. Подопитните лица съобщавали за „наблюдавани” върху екрана на вътрешното им зрение визуални ефекти като движения на светлина в различни модели и цветови форми. Също така при определени честоти субективното им емоционално състояние се променяло в посока на намаляване на нивото на тревожност и преминаване към дълбока психо-физическа релаксация.



Д- р Уилям Крогер , лекар и психиатър , фокусирал усилията си върху медицинските приложения на хипнозата , бил ангажиран от Американската армия да изследва причините на честото изпадане в трансоподобно състояние на операторите на радарите на подводници и военни кораби по време на Втората световна война. Операторите често влизали в релаксирано състояние на съзнанието или дълбок хипнотичен транс докато наблюдавали ритмично появяващите се сигнали на екрана на радара. Заключенията на Крогер били , че операторите са били визуално стимулирани от радара с честота близка до тази , произвеждана от мозъка. През 1956 -57 г. тези изводи подтикват Крогер и Сидни Шнайдер да създадат устройството „ Синхронизатор на Мозъчните Вълни” ( Brain Wave Synchronizer ) – първият електронен клиничен светлинен стимулатор. С това устройство Крогер и Шнайдер провеждат множество експерименти върху стотици подопитни лица с цел изследване на хипнозата и нейните приложения. Създаденият от Крогер и Шнайдер уред имал мощни хипнотични свойства и индуцирал хипнотичен транс бързо и дълбоко като значително увеличавал коефициента на успеваемост особено при групови хипнотични сесии. С негова помощ са били хипнотизирани дори част от лицата , които били определени като неподдаващи се на хипноза.

 

Brainwave Synchronizer в сравнение със съвременна майнд машина	Предният панел на Brainwave Synchronizer - виждат се регулаторните ключове , с които се избират честотите на визуална стимулация

Научният интерес към ефекта на визуалната стимулация с трептяща светлина нараства през 60-те години на 20-и век , но чак през средата на 70-те години се извършват множество независими едни от други научни изследвания , които многократно потвърждават , че ритмично трептяща светлина бързо увлича мозъчните вълни , които започват да трептят в резонанс с честотата на светлинната стимулация. Впоследствие изследователите стигат до изненадващите и вълнуващи резултати , че светлинната стимулация предоставя инструмент за подобрение функционирането на ума и тялото.
Независимо един от друг няколко учени откриват , че :

            - ритмичната светлинна стимулация при определени честоти ( особено тета и алфа ) може да намали и облегчи
              страховете на подопитните лица в периода на стимулирането.
 
            - лицата , които са били визуално стимулирани по този начин , съобщават за дълготрайно и значително
              намаление      на нивото им на страх и тревожност.

            - ритмично трептящата светлина в същите честоти провокира в подопитните лица състояние на дълбока физическа
              релаксация и изчистване на ума.

             - Чрез светлинната стимулация е възможно да се тренира и модифицира електрическата активност ( ЕЕГ ) на
               мозъка

             - След подобна тренировка подопитните лица увеличават вербалното си представяне на тестове за
               интелигентност

             - При определени честоти на светлинната стимулация ( отново алфа и тета ) се увеличава податливостта и
               чувствителността на подопитните лица към хипноза и внушения.

             - Ритмичната светлинна стимулация може да приведе двете хемисфери на мозъка към състояние на по-голяма
                кохерентност ( съгласуваност ) и синхронизация.

             - Подобна кохерентност и синхронизация има връзка и отношение към подобрение в интелектуалното
               функциониране.

             - При децата под 14 годишна възраст най-често произвежданите мозъчни вълни са в Тета диапазона , докато при
               възрастните най-често се произвеждат мозъчни вълни в Бета диапазона. Това означава , че с възрастта като
               цяло процентът на тета вълните намалява , а на бета вълните се увеличава. Чрез светлинна стимулация в Тета
               диапазона мозъчните вълни при възрастните могат да се подтикват към завръщане към едно по-свободно
               състояние на ума , подобно като при децата , което се характеризира с живи и спонтанни образи , отразяващи
               опитностите ни , богато въображение и креативно мислене. В този контекст съвременни изследвания формират
               основа за хипотезата , че тета вълните са директно свързани с образуването на нови синапси.

История на аудио стимулацията

Докато някои учени са се фокусирали основно върху визуалната стимулация на мозъка , други са експериментирали в областта на аудио стимулацията на мозъка. Пъровначално , аудио стимулацията се ограничавала само до ритмични звукови пулсации. Подобно на феномена с визуалната стимулация и при аудио стимулацията се наблюдава , че мозъкът отговаря с увеличена активност на мозъчните вълни със същата честота като тази аудио стимулацията. Също така и при аудио стимулацията се наблюдава ефекта на увеличаване на синхронизацията и кохерентна работа между двете хемисфери на мозъка.

Биофизикът Джералд Остер открива през 1973 г. , че електромагнитната активност на мозъка може да бъде повлияна също и при подаване на 2 тона с различни честоти към двете уши. Остер използвал 2 осцилатора ( източници на ритмично повтарящ се сигнал или тон с определена честота ) , които подавали 2 сигнала с различни честоти към един ( през смесител ) или дори 2 високоговорителя ( така е било сигурно , че смесването на 2-та тона от осцилаторите става във въздуха ) . Смесването на двата тона произвеждало много постоянна вибрация в резултат на интерференцията , която се възприемала чрез ушите. Остер нарекъл получените в резултат на интерференцията сигнали монорални вибрации.

Съвсем различен феномен се получавал , когато се използвали стерео слушалки и се подавали двата различни сигнала ( тонове ) от осцилаторите по отделно към всяко ухо ( без предварително смесване на тоновете ) . Дори тогава подопитните лица чували при определени условия ритмични звукови вибрации ( трети тон , различен от 2-та , подавани от осцилаторите ) , които въпреки това се различавали знaчително от моноралните . Тези сигнали Остер нарекъл бинорални вибрации или тонове. Те изискват комбинираната дейност на двете уши и възникват в резултат на взаимодействието на нервните пътища от ушите и „миксирането” на двата различни тона , което се осъществява от и вътре в мозъка ( не във въздуха както е при моноралните тонове ) . Когато се слушат бинорални тонове усещането е , че биенето на тона , произведен от интерференцията , се произвежда вътре в главата. Когато човек чува по-малко от 3 бинорални вибрации в секунда , усещането е , че „биенето” на звука се мести напред и назад през главата. Смесването на двата тона от осцилаторите става вътре в мозъка и така се поличава биноралната вибрация или биене. Мозъчните вълни се синхронизират с ритъма на вибрацията и започват да кореспондират по честота на разликата между двете изходни честоти от осцилаторите. Така например при стимулиране на дясното ухо с постоянен и стабилен тон с честота от 400 Hz и лявото ухо с постоянен звук с честота от 410 Hz в мозъка се създава и възприема бинорална вибрация от 10 Hz – в този случай в алфа диапазона на мозъчните вълни. Мозъкът отговаря на аудио стимулацията с „ отговор , следващ честотата на стимулацията „ или резонанс.

Остер заключава , че биноралните тонове произвеждат много малко потенциали в частта от мозъчната кора , която е заета с обработването на звука , което означава , че биноралните тонове са с малка полза при създаване на увличане на мозъчните вълни чрез звук . Въпреки това биноралните тонове имат релаксиращ и хипнотизиращ ефект. Също така те имат и клинично приложение , тъй като биноралните тонове се възприемат по различен начин или с различна част на мозъка от моноралните тонове. Някои хора с неврологични увреждания имат трудности при локализиране на източника на звук – например при щракане с пръсти. Тези хора също така не могат да чуват биноралните тонове и поради тази причина те биха могли да се ползват за диагностика и определяне точното място на неврологичната увреда в мозъка.
Въпреки резултатите от изследванията на Остер , Робърт Монро чрез организацията си Монро Институт популяризира биноралните вибрации под търговското име „ Hemisync” твърдейки , че слушането на записите на бинорални вибрации предизвиква увличане на мозъчните вълни и синхронизиране на двете хемисфери.

Проучванията на различни видове звук относно влиянието им върху електрическата активност и мозъчни вълни на мозъка показват , че най-ефективни при създаване на увличане на мозъчните вълни чрез звук са ритмично повтарящи се в определена честота и много кратки по дължина звукове , които могат да бъдат оприличени на внезапни „щраквания” или „цъкане” . Въпреки това повечето хора не харезват този тип звуци и затова те не се използват в майнд машините. Поради тази причина в добрите устройства се използват следващите по сила на създаване на аудио увличане на мозъчните вълни изохронни тонове. Изохронните тонове са равномерно разпределени един от друг ( на равни времеви интервали ) и се включват бързо и се изключват бързо. Изохронните тонове са признати като най-ефективния метод за увличане на мозъчните вълни ( промяна на електрическата активност на мозъка ) чрез звук , защото те провокират значителен отговор от мозъка и в същото време повечето хора ги намират за приятни и дори хипнотизиращи.

Изводите от изследванията на съвременните учени относно силата на определени тонове и честоти да променят електрическата активност на мозъка ( мозъчните вълни ) могат да изглеждат като нови открития. Въпреки това употребата на звука за промяна състоянието на съзнанието датира от древни времена и е добре позната и изучавана от лечителите и шаманите на племенните народи от хиляди години. Ритмичният звук на барабана е основен инструмент при ритуалите на прехода и инициация , както и за поддържане на шаманистко състояние на съзнанието. Бележития изследовател Andrew Neher установява , че под влиянието на монотонният ритъм на барабана ЕЕГ моделите и активността на мозъка се променят драматично. Други наблюдатели откриват , че по време на племенните риуали на преход и инициация от света на децата към света на възрастните преобладават ритмичните барабанни вибрации с честоти в тета диапазона. Суфизмът , мистичната традиция на исляма , често използва медитативни практики , в които барабанните ритми играят основна роля за въвеждане в и поддържане на определено ментално състояние :

  



Не е необходимо да се връщаме назад във времето или да търсим извън България , за да установим употребата на ритмично повтарящите се звуци за промяна състоянието на съзнанието. В клипа по-долу може да наблюдавате употребата на тъпани в Симитли – България. Независимо от целта и значението на празника влиянието на ритмично повтарящите се барабанни вибрации върху състоянието на съзнанието на изпълнителите може да се види с просто око – особено от 1,15 мин. до 2-та минута на клипа. Забележете как изпълнителите се синхронизират към водещия темпото и как влизат в резонанс с него. Това е наблюдение на изглеждащия измамно просто феномен на аудио увличането на мозъчните вълни. Поради лошото качество на клипа препоръчваме да използвате слушалки или външни високоговорители , за да усетите звука. Може ли да си представите да присъствате на живо на този празник и състоянието на съзнанието ви да не се промени ? Може ли да си представите , че ще останете равнодушни към този пъричен ритъм ? Може ли да си представите , че настроението и емоционалното ви състояние няма да се променят под въздействие на ритъма ? Аз лично не мога да си представя това за себе си . 

Друг пример за промяна на активността на мозъка чрез ритмична звукова стимулация са програмите за ритъм терапия ( барабано терапия , ритмология ) на Мартин Иванов ( институт " Либера")
 

Аудио – визуалната стимулация като синтез на аудио стимулацията и визуалната стимулация

По-нататъчни изследвания потвърждават предположението , че ако едновременно се комбинират двете форми на стимулация – ритмично трептяща светлина и пулсиращи звуци в определена честота електромагнитната активност и мозъчни вълни на мозъка се повлияват и увличат по-силно , отколкото , ако се прилага само визуална или само аудио стимулация. Също така под влияние на комбинираната аудио-визуална стимулация се наблюдава по-голяма хемисферна синронизация. Разбира се аудио-визуалната стимулация трябва да отговаря на редица определени правила , за да се постигне промяна на електрическата активност на мозъка ( увличане на мозъчните вълни ) .

Всичките ни сетива ( с изключение на обонянието ) получават достъп до кората на главния мозък през таламуса , който поради тази причина е наричан „сензорна врата” . Поради това , че таламусът е силно инервиран ( свързан с невронни връзки и пътища ) с кората , сензорната стимулация може лесно да повлияе върху коровата активност на мозъка. За да може да се повлияе мозъчната ( невроналната ) активност, сензорната стимулация трябва да бъде в честотния диапазон приблизително от 0,5 до 25 херца ( Hz ). Допирът , светлинната и звуковата стимулация могат да повлияят на електрическата активност на мозъка ( мозъчните вълни ) . Обширна повърхност на кожата трябва да се стимулира , за да се повлияе върху мозъчните вълни , което оставя светлинната и аудио стимулация като най-ефективните и лесни средства за влияние върху мозъчната активност. Поради това майнд машините се произвеждат обичайно като светлинно – звукови стимулационни устройства.

На основата на резултатите от изследванията на аудио-визуалните форми на стимулация започват да се конструират и развиват пърите системи за аудио-визулна стимулация и увличане на мозъчните вълни. Първоначално се използвали подаване на ритмично пулсиращи звуци и светлини към потребителя с възможност за настройка честотата на стимулацията или предварително зададена програма с определена стимулационна честота била съхраняване в микро чип. Така се създава отлична среда за стимулиране на мозъчната активност във всеки честотен диапазон и по този начин за достигане на съответните състояния на съзнанието като дълбока релаксация , сън , насърчаване на образното мислене и въображението , концентрация на вниманието и активация.

Понастоящем съвременните системи за аудио-визуална стимулация са значително по-развити от „предшествениците” си и предлагат разнообразие от стимулационни програми ( например за насърчаване на релаксацията , концентрацията , възприятията , паметта , виталността , творчеството , въображението , медитация , транс , дълбок сън ) и други технически характеристики като възможността за създаване на собствени стимулационни програми , интерактивната употреба в съчетание с биофидбек системи или употребата на външни стимулационни програми , съхранени на компакт диск с възможност да бъдат миксирани с говор , музика , внушения , хипнотични програми , упражнения за направлявани визуализации и специални упражнения за развитие на различните стилове на внимание.

Скорошно Развитие

Тъй като чистите светлинни и звукови пулсации от майнд машините след известно време започват да стават монотонни за някои от потребителите , някои производители са опитали да комбинират визуалната стимулация с музика , за да направят стимулационните сесии по-интересни и забавни. Но в този случай се появил проблема , че светлинните пулсации са били синхронизирани с музиката , което в крайна сметка е създавало повече объркване отколкото релаксация.

Малко компании – производители са успели да намерят задоволително в по-голяма или малка степен решение на този проблем. Една от тях е Tamas Lab с техния патентован процес AudioStrobe , при който музиката и синхронизираните светлинни пулсации се съхраняват на компакт диск , а майнд машината трябва да поддържа (съвместима с) формата Audio Strobe.
Последващо развитие за адаптиране / синхронизиране на светлинните пулсации към каквато и да е музика за фон на сесията беше реализирано чрез средствата , интегрирани в устройствата от фамилията DAVID на компанията Comptronic Devices ( позната понастоящем като Mind Alive Inc. ) . Този метод на синхронизиране има следните предимства пред AudioStrobe стандарта :

1) Докато при AudioStrobe стандарта изборът на музикален съпровод за аудио-визуалната сесия се ограничава да стеснен кръг от специално кодирани дискове с музика и информация за честотата и дизайна на визуалната стимулация , при Sound Sync метода на Mind Alive Inc. може да се използва който и да е диск с музика по ваш избор за комбиниране с визуалната стимулация.

2) При Sound Sync метода отклоненията от целевата честота са в рамките на +/- Hz. Така се запазва възможността мозъкът да влиза в резонанс с подходящо избрана честота съобразно резонансното поведение на мозъка ( мозъкът влиза в резонанс най-лесно при определени честоти , които варират с малки отклонения при различните хора ) . Така се гарантира промяна в електрическата активност на мозъка ( увличане на мозъчните вълни ) , което не се получава при AudioStrobe стандарта. Въпреки това със сесиите на AudioStrobe компакт дискове могат да се наблюдават много интересни визуални форми от светлина , синхронизирани с музиката , което води до състояния на съзнанието , подобни на тези при сънуване на сънища.

Нещо повече , както споменах по-горе , възможна е употребата на биофидбек система като начин за контролиране честотата на стимулацията на майнд машината. При този метод системата за аудио-визуална стимулация е свързана с биофидбек система , която чрез сензори постоянно отчита промените в стойностите на определени психо-физиологични параметри на потребителя. Тези параметри се предават в реално време към майнд машината , която е настроена да променя честотата на стимулацията по определен начин съобразно промените в параметрите на потребителя. Така аудио-визуалната стимулация не работи по предварително зададени честоти и модел на сесията. Външният контрол от биофидбек системата създава условия за психо-интерактивни аудио-визуални сесии тъй като психо-физиологичния отговор на потребителя на аудио-визуалната стимулация се съобщава в реално време на майнд машината , която отговаря чрез съответните промени в честотата и други параметри на стимулацията. Това създава интерактивна затворена верига от последователни епизоди от стимул – отговор. Подобно приложение например предлага комбинацията на майнд машината Proteus с биофидбек системата Thought Stream , която използва реакцията на психогалваничното електрическо съпротивление на кожата като параметър за обратна връзка за психо-физическото състояние на оператора.

Заключение

Независимо дали желаете да изпитате дълбока релаксация , концентрация на вниманието , насърчаване на творческата нагласа или което и да е от гореизброените приложения – с оптично-акустичните електронни системи вие имате универсален инструмент под ръка , който може да ви бъде полезен по много начини за различни цели . Ключът е единствено в честотния диапазон на стимулация , който трябва да изберете съобразно целите ви. В това отношение в съвременните системи за аудио-визуална стимулация има предварително заложени от производителя различни стимулационни програми , от които може да избирате, като всяка програма е със специфична целева честота и дизайн на стимулационната сесия и така съответства на специфично приложение.
Въпреки големия размер на тази статия ние само бегло засегнахме физиологията на аудио – визуланата стимулация и нейните ефекти върху мозъка и цялостното психо-физическо състояние на потребителя. За хората , които имат желание и интерес от по-дълбоко разбиране на мозъчните механизми , които стоят зад позитивните ефекти от аудио-визуалната стимулация и увличането на мозъчните вълни , ние силно препоръчваме книгата "The Rediscovery of Audio - Visual Entrainment Technology" . Електронни системи за аудио-визуално увличане на мозъчните вълни може да намерите в нашия Продуктов каталог .