Физиология на Стреса и Техники за Релаксация

 

 

Стрес. Основни характеристики, особености и последствия от стреса

► Една дума изниква в съзнанието ни, когато си представяме съвременното общество, работата, улиците, градския транспорт, задръстванията. Това е думичката "стрес". Постоянен спътник на всеки от нас. Но знаем ли кой е всъщност той и какво ни причинява?

 

Какво е стрес?

►Стресът представлява цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени физически, психически, здравословни и други дразнения. По принцип "идеята" на стреса е положителна за организма; подложен на условия, които се считат за екстремни или поне проблемни, организмът се мобилизира чрез стреса и се подготвя да реагира на евентуални проблеми.
 

► Стресът може да е положителен или отрицателен. Положителен стрес може да бъде например този при извършването на работа с приятен резултат за извършилия я. Отрицателен стрес може да бъде страха или параноята. Според класификацията на Селие положителният се означава като стрес, а отрицателният-като дистрес.
 

►  Поставен под въздействие на външни фактори, организмът се опитва да се адаптира към особените условия и това поражда реакция, която Кенън обозначава като алармена, а Ханс Селие именува с популярното й днес име: стресова реакция. Стресовата реакция е нормалната организмова реакция на стресов фактор. Обичайно трябва да се премахне стресовият фактор, за да се нормализира състоянието на организма.

 

Какво се случва с организма при стрес?

 

► Макар и да знаем много за биохимията и физиологията на стреса, все още не е напълно ясен механизмът на зараждането му.
 

► Ако е налична твърде повишена мускулна или нервнопсихична активност, в кръвта се увеличават катехоламините - група хормони, секретирани от надбъбречната жлеза. Те имат редица въздействия, като например повишаване на кръвното, кръвнозахарните нива и пр.. Веднага се поражда отговор на нервната система, който активира симпатикуса. Нещо повече, функцията на катехоламините е да активират хипоталамуса и неговата хормонална секреция, чрез която той е способен да регулира телесната температура, апетита, отделителната система, кръвнозахарните нива. Надбъбречните хормони служат като посредници, отключващи вече създадените и натрупани хипоталамусни хормони, чрез които се въздейства на жлези като хипофизата. Вероятно голяма част и от реакцията на нервната система е провокирана от хипоталамуса, който има изразена нервнорегулаторна функция. Хипоталамусът също има опитно доказана връзка със съня и бодростта.
 

► Съвременната наука приписва на хипоталамусните дразнения и някои от емоциите. Например, страхът и яростта могат да бъдат предизвикани изкуствено чрез стимулиране на хипоталамуса. Именно тези две чувства са често срещан спътник при стресови ситуации. Чрез стимулиране на хипоталамуса е доказана опитно и връзката му с мотивацията, с възникването на определен стремеж нещо да се направи, макар че в точно този случай връзката е по - сложна и зависима и от други фактори.
 

►Връзката обаче продължава и напред. Хипоталамусът произвежда групи хормони, класифицирани като освобождаващи (releasing factors/hormons) или либерини и статини. Либерините активизират през аденохипофизата секрецията на хипофизни хормони, а статините блокират същата тази секреция. Например соматолиберинът и соматостатинът освобождават или блокират секрецията на соматотропин; кортиколиберина, тиреолиберина и гонадолиберина активизират съответно секрецията на кортикотропин, тиреотропин и гонадотропин.
 

► Посредством аденохипофизата на практика хипоталамусът може да повлияе на надбъбречните жлези - отключващият стреса фактор, на половите жлези, на щитовидната жлеза... Т.е. на цялата ендокринна система и оттам на целия организъм.
 

► Сложно ли ви се вижда? Всъщност, това е едно доста опростено обяснение на основната ос на стресова реакция на организма: така наречената хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос (НРА), която има функцията на мотор на стреса. Променливите въздействия по време на стрес променят действията на този "мотор", той е в състояние да се изключи напълно или да действа доста продължително време.

 

Защо стрес?

► Стрес за нас е лоша дума. По време на стрес не се чувстваме добре, завладяват ни негативни емоции, имаме всякакви признаци на нездравословно състояние. Защо ни е стресът тогава? Защо организмът е избрал именно него в борбата с проблемите? Стресът обичайно възниква в следствие на емоции, отравяне, инфекция, умора. Това са му пораждащите фактори, с които организмът се опитва да се справи.
 

► Това, което не усещаме и не съзнаваме ясно от стреса, е изключително положителна реакция за организма, свързана с промени, които не могат да останат трайни. Надбъбречните хормони остро засилват имунната реакция, особено фагоцитозата - способността на бели кръвни клетки да поглъща и обезврежда външни тела, както токсини, така и бактерии. Съсирваемостта на кръвта се повишава - оттук се намаляват последиците от евентуално нараняване. Повишеният кръвен ток и кръвна захар създават енергиен резерв за мускулната клетка.

► Увеличените бронхи пък подобряват контакта на кръвта с кислорода и оттам доставят повече кислород до клетките. Увеличената концентрация и възбудимост ни помагат да се справим там, където се иска нашето участие и намаляват чувството за болка. Емоции като ярост, мотивация или страх отключват както чувството за самосъхранение, така и целенасочеността в действията. Подтиснатият апетит и действие на отделителната система премахват страничните дразнители. За кратко организмът ни се превръща в "суперорганизъм", с надеждата да премахне стресовите фактори.
Как реагира тялото на стреса?

 

Съвременната наука приема етапите на Селие. Той е формулирал общо три основни стресови етапа.

► Етап на тревога, алармена реакция. Това е етапът на отключване на стреса в организма. При него протичат споменатите дотук процеси. Той трае от няколко часа до две денонощия, в зависимост от дразнението. Тук организмът "допуска" стреса. Реакцията, водеща до прекратяване е задържана. Резистентността на организма към стреса на този етап е ниска.


► Етап на повишена резистентност - повишеното кръвно, телесна температура и прочие предизвикват блокирането на някои хормони, а повишените нива на кръвна захар например увеличават секрецията на инсулин, който пък инхибира много от стресовите хормони. Постепенно и контролирано организмът се връща към нормалните си нива на функциониране. Това е нормалният завършек на стреса.


► Фазата на изтощението - този етап настъпва, ако стресовият фактор е постоянен, например психически или ако организмът не е в състояние да се справи с проблема. Тук вече се стига до етап на "насищане" на организма в следствие на безрезултатна и много дълга стресова реакция. Постоянната нервна стимулация, действаща по нервохимичен път отслабва при всеки следващ импулс, с времето коства много усилия на организма, а престава да изпълнява ефективно функциите си; трайно повишените нива на хормони водят до насищане на рецепторите и повишена резистентност на клетките. Без да е премахнат стресовия фактор, реакциите на организма затихват, имунната система отслабва. Изчезват и някои от стресовите симптоми, но като цяло състоянието е болестно, дори може да е животозастрашаващо. Способността на организма да реагира е сведена до минимум.

 

Как да го познаем?

► Стресът има много симптоми, които можем условно да разделим в две групи. Едната са видимите симптоми, които се установяват чрез самонаблюдение. Другите симптоми са физиологични, доказуеми чрез изследване или имащи вторични проявления, като високото кръвно, виене на свят, гадене и пр.
 

Видими симптоми на стреса са:

Безпокойство, нервност;
Страх, гняв;
Силно сърцебиене;
Главоболие;
Изпотяване;
Влошен апетит и храносмилане;
Загуба на телесно тегло.

Физиологичните промени са още повече и само ще споменем някои от тях, в това число:

Колебания в хормоналните нива;
Повишено кръвно налягане;
Повишена температура;
Повишена кръвосъсирваемост;
Повишено съдържание на глюкоза в кръвта;
Учестено дишане;
Изострена имунна реакция.
 

► Когато стресът е устойчив и води до фази на изтощение, т.е. вече става неконтролируем, се забелязва често повтаряне на инфекции или бързо прихващане на такива у стресираният индивид, загуба на телесно тегло, замайване, алергични реакции, потене също и нощем без видима причина, тремор и прочие.

 

Болести на стреса

► Фазата на изтощението за съжаление не се "задоволява" само с външни признаци и леки отклонения в здравословното състояние, а води и до някои сериозни заболявания. Доказана връзка със стреса имат заболявания като хипертонията, язвата, ставни заболявания, диабетът, Адисоновата болест, болестта на Симондс и др.. Много други заболявания имат предполагаема, но недоказана връзка със стреса. Включително и някои смъртоносни такива. Всъщност, дори само отслабената имунна реакция е достатъчно сериозна предпоставка за големи проблеми. Предполага се , че около 80% от болестите имат като една от основните си причини стреса или пък стресът ги усилва.

 

Как да се предпазим?


►Има редица терапии за премахване на стреса. Често срещани са техники и методи за релаксация , SPA процедурите, ароматерапията, акупунктура, психотерапия, медитация и йога, самоконтрол , биофийдбек и автотренинг, имунна и здравословна диета, физически упражнения, забавления, масаж, кино и телевизия и много други. Това са реактивни стратегии за справяне със стреса - тоест вече сме в състояние на стрес и е необходимо да го се освободим от него или поне да го редуцираме..
 

► Но едва ли има по-важна терапия и профилактика на стреса от дефиниране на стресовите фактори и своевременното им премахване. Това е проактивна стратегия - за предпочитане е вместо да използваме каквито и да са техники за редуциране на стреса въобще да не стигаме до такива състояния. Въпреки това в съвременния свят това е по-скоро изключение, отколкото правило.


► Най-добрата практика за контролиране на стреса веряотно е комбинирането на споменатите по-горе реактивна и проактивна стратегии.
 

► И така, стресът е познат спътник на всеки от нас. Стресът е специфичен физиологичен отговор на предизвикващи проблем фактори от външната среда. Организмът изпада в алармено състояние, целящо преодоляването на стресовото въздействие. Така той подобрява шансовете си за успех, но не винаги успява. В случаите, когато не успява, се стига до преумора и претоварване, намалена имунна защита, заболявания, дори смърт.
 

► За да не се стига дотам, Вие можете да помогнете на организма си. Борете се заедно със собственото си тяло. Борете се, но не срещу стреса, а срещу факторите, които го предизвикват. Старайте се да ги предвиждате или поне да ги идентифицирате навреме. Само така борбата ви ще е с гарантиран успех.
 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

►  Катехоламини - тирозинопроизводни, катаболни или стресови хормони, като адреналин, норадреналин и допамин.
 

► Симпатикус - симпатиков дял на нервната система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите, подтиска движението и секрецията на храносмилателната система, блокира отделителната система, увеличава вътреочното налягане, разширява зениците и прочие.
 

► Хипоталамус - буквално подхълмие; висш център на вегетативната нервна система, имащ и екскреторни функции(т.е. функционира и като жлеза с вътрешна секреция). Намира се в основата на малкия мозък.
 

► Някои източници считат за водещ хипоталамуса. В следствие на стреса се счита, че той, като вегетативен нервен център реагира пръв и освобождава кортикотропин и оттам активира надбъбречната жлеза и описаният тук цикъл. Това не е напълно сигурно обаче, още повече че кортикотропинът активира отделна група хормони в надбъбречната жлеза, известни като глюкокортикоиди. Освен това е доказано, че стресът е повече хормонална, химична, отколкото нервна реакция, защото възниква и при организми без нервна система.