Количка

Количката е празна.

Бюлетин

Въведете Вашия email за да се абонирате за Новости от света на биофийдбек технологиите:

Мозъчните стимулатори при рехабилитацията след инсулти , мозъчни увреждания и дисфункции

Уврежданията на мозъка в следствие на различни причини като травми при катастрофи , инсулти , по рождение могат да са придружени от множество симптоми като загуба на двигателни функции , намалена способност за концентрация на вниманието , отслабени кратко и дългосрочна памет, проблеми със съня , тремор , припадъци , схванати ( спастични ) мускули и болки , резки промени в настроението и избухливост , нарушения на походката , депресия и тревожност. Електронните системи за тренировка на мозъка като аудио - визуално увличане на мозъчните вълни ( АВУ / Майнд Машини )  , кранио електростимулация на мозъка ( КЕС ) , акустична терапия и биологична обратна връзка ( Биофидбек ) са помогнали на множество пациенти с увреждания на мозъка да подобрят качеството си на живот чрез физиологичното им действие :

        ► Промяна в посока нормализация на електрическата ( ЕЕГ ) активност на мозъка
        ► Стабилизация на лимбичните структури - амигдала и хипоталамус ⇒ редуциране на промените в настроението
        ► Повишение в нивата на невротрансмитерите - ендорфини и серотонин ⇒ редуциране на болката и спастичността 
        ► (Вероятен) увеличен растеж на дендритите на невроните ⇒ подобряване на двигателните функции и координация
        ► Промяна и увеличение на кръвоснабдяването на главния мозък
        ► Преход към парасимпатична доминанта на автономната нервна система ⇒ редуциране на тревожността
        ► Дълбока психо-физиологична релаксация ⇒ подобряване на съня и възстановяването

През последните години в България се наблюдава значително нарастване на броя и смъртността от мозъчни инсулти. Според данни от края на 2008-ма година сме на второ място сред 30 европейски държави по смъртност след инсулт сред мъжете и на трето място сред жените. При тези темпове не е далеч момента, в който ще оглавим класацията. И понеже здравето ни до голяма степен зависи от собствените ни усилия да го запазим важно е да имаме информация относно последствията от нашите действия или бездействия , свързани със здравето ни. За целта трябва първо да научим малко повече за инсулта.

 

 

МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПРИЧИНИ, ВИДОВЕ

Мозъчният инсулт представлява остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, проявяващо се с общомозъчни и огнищни прояви. Те могат да се дължат на мозъчна исхемия с инфаркт (размекване) на мозъчната тъкан при артериална тромбоза или емболия, на кръвоизлив – мозъчен или субарахноиден, на преходни фунционални разстройства на кръвообръщението на мозъка и по-рядко на тромбози или тромбофлебит на мозъчните вени.

Следните фактори са предраполагащи за получаване на мозъчен инсулт:

- Атеросклероза – стеноза, тромбоза, емболия;

- Хипертонична болест;

- Сърдечни заболявания;

- Заболявания на кръвоносните съдове;

- Захарен диабет;

- Кръвни заболявания;

- Злоупотреба с алкохол, лекарства и др.

Значително повишаване на риска от мозъчен инсулт се получава при комбинирано въздействие на няколко от изброените рискови фактори.

Мозъчните инсулти могат да се разделят основно на два вида: исхемичен и хеморагичен.

Исхемичен мозъчен инсулт (мозъчен инфаркт). Остро настъпило силно намаляване или прекъсване на кръвотока в определен съдов басейн в мозъка, в резултат на което настъпва огнищно мозъчно размекване (коликвационна некроза) и образуване на кисти при резорбиране на тази тъкан.

Мозъчният инфаркт настъпва, когато освен нервните клетки са увредени и глията и мезенхимните елементи.

Най-честата причина за исхемичния инсулт е атеросклерозата на аортата, сънните, вертебралните и мозъчните артерии.

Хеморагичен мозъчен инсулт. Остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, при което настъпва общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика в резултат на спонтанен излив на кръв в мозъка и/ или в ликворните пространства.

Хеморагичният инсулт се среща по-рядко, но смъртността при него е по-висока – близо половината от болните умират през първите 24 часа след настъпване на инсулта.

Първо място сред причините заема хипертоничната болест, съчетана или не с атеросклероза, следвана от вродени или придобити аневризми или други заболявания на мозъчните съдове.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Исхемичен инсулт. Клиничната картина е различна в началото на инсулта, когато причината е тромбоза, тромбемболия или микроемболизацията.

Тробозата настъпва обикновено по време на сън. Това се дължи по всяка вероятност на спадане на кръвното налягане, забавяне на кръвния ток в мозъчните съдове и повишаване на кръвния вискозитет. Предшества се от краткотрайни разстройства на мозъчното кръвообръщение – изтръпване на крайниците, преходна слабост, виене на свят и др. Когато настъпва в будно състояние съзнанието е запазено. Кожата е бледа, пулсът мек, очните дъна показват склеротични явления. Неврологичната симптоматика зависи от локализацията на инфаркта т.е. запушената артерия.

Тромбоемболичният инсулт се развива много остро, за секунди. Често се получава при силно психическо вълнение. Обикновено се запушват средни по калибър артерии.

Хеморагичен инсулт. Развива се остро и внезапно, често по време на физическо усилие или на върха на психично пренапрежение. Болният пада като подкосен, често изпада в безсъзнание. При запазено в началото съзнание болните съобщават за внезапен световъртеж, остро главоболие и причерняване, понякога съчетано с повръщане. Лицето е зачервено, пулса е забавен, кръвното налягане – повишено.

При по-леките случаи след първоначалната кома болният идва постепенно в съзнание, като се очертава огнищна неврологична симптоматика, която зависи от големината и локализацията на кръвоизлива.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ИНСУЛТИ

Rimbaud най-добре е определил периодите на развитие на мозъчните инсулти. Те са описани като 3 основни периода:

1. Коматозен период. Това е най-ранният период. При него активни движения при болния липсват. Парализираните крайници са тежки, при пасивни движения падат отсечено. Активното поведение към болния не е позволено. Грижите са насочени главно към сърдечната и дихателната дейност.

2. Период на diashisa. Болният е в съзнание. Двигателният дефицит е силно изразен в засегнатите крайници – пализата е вяла. Липсва волева двигателна активност в крайниците. Парализираната ръка е прибрана към тялото, а парализираният крак е във външна ротация, стъпалото в плантарна флексия.

При лека степен на засягане парезите доминират предимно в дисталните сегменти на крайниците т.е. затруднени са предимно фините движения.

3. Период на пирамидни белези. В третия период синдромът на двигателния дефицит еволюира към ново състояние. Появяват се ясни пирамидни белези: спастично повишен мускулен тонус, патологични рефлекси и т.н. Ръката получава нова позиция – пръстите и китката са свити, предмишницата е сгъната в лакътя и поставена пред гърдите. Наред с това волевата двигателна активност се проявява отново в различна степен, но с характерни белези – доминират примитивните двигателни схеми.

Тези явления постепенно отзвучават и отстъпват място на трайната отпадна симтоматика, която се характеризира освен с двигателни и със сетивни, говорни и психични нарушения.

Клиничната картина и мястото на увреда определят възможността за възстановяване на болния.

ПРЕВЕНЦИЯ

Превенцията срещу мозъчните инсулти трябва да бъде насочена преди всичко към контрол и намаляване на рисковите фактори. Това са най-вече артериалната хипертония, наднорменото тегло, обездвижването, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, високия холестерол, диабет т.е. всичко което наричаме със събирателното здравословен начин на живот се отразява положително не само на тялото, но и на мозъка ни.

Кръвното налягане трябва да се следи да не преминава границите от 140/ 90 mm/Hg. За целта трябва да ограничим негативните емоции и да намерим отдушник на стреса и начин да релаксираме. Намаляването на приема на натрий (готварска сол) също би било от полза.

Наднорменото тегло като фактор, който затормозява сърцето, също трябва да бъде контролиран. Необходимо е и да се контролират нивата на холестерола и триглицеридите в кръвта, поради риска от атеросклероза. И за двете ще имате нужда от балансиран режим на хранене.

Диабет болните трябва следят редовно нивата кръвната си захар и да не позволяват продължителна хипергликемия. Контролирайте диабета с диета и медикаментозно, ако се налага.

Не пушете! Никотинът увеличава кръвното налягане, а цигареният дим уврежда артериите ви.

Не на последно място – спортувайте. Чрез редовната дозирана физическа активност намалявате нивата на холестерола, подобрявате дейността на сърдечно-съдовата си система и мозъчното кръвообръщение.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението и рехабилитацията на болните преживели мозъчен инсулт е сложно и продължително. Възстановителните мероприятия трябва да започнат веднага след овладяване на острото състояние, след преминаване на смъртната опастност.

В комплексното лечение освен медикаменти и различни физикални фактори, голямо приложение намира и кинезитерапията . Според Г. Каранешев (1975 г.) кинезитерапията започва още в реанимацията с дихателни упражнения 2-3 пъти на ден за 10-30 минути. След 7-8 дни се преминава на 3-4 пъти на ден. Пасивни движения се прилагат още в кома при хеморагичния и 2 дни след инсулта при исхемичния.

За цел кинезитерапията си поставя максимално възможно възстановяване на засегнатите двигателни функции. Използват се различни средства, като избирателен масаж (релаксиращ или тонизиращ), релаксиращи похвати, пасивни и активни упражнения, упражнения за контрол и координация на движенията, обучение в правилно ходене